Точно както всеки има уникален пръстов отпечатък, така и всеки от нас има уникален глас.  Той не само обявява кои сме, но съобщава природата и контура на нашата душа. В гласа чуваме очертанията на сънища и ехото от преживени белези.  В нашия свят има много неща, които се стремят да хомогенизират живота ни и да изравнят гласовете ни. Откриваме, че понижаваме гласа си или се опитваме да имитираме другите в опит да се скрием или просто тихо да се слеем.

 

В гласовите уроци има упражнения, които изглеждат просто като акт на загряване.  Но в действителност тези първоначални упражнения са опит да съживим тази експресивна част от себе си. Колко далеч ще се простира тази психика, колко дълбоко, колко високо са основните въпроси и функции на тези упражнения.   Разбира се, може да има моменти на неловко само- съзнанието като човек си позволява свободата да се разширява отвъд личните ограничения.  Самите съмнения се стесняват, но надеждата и визията позволяват дързостта да се направи силно и радостно изказване, което е началото на нов ред на себеизразяване.  Без преценка започва да се появява ново аз, което ни примамва напред, когато започваме да се опитваме да се съсредоточим и усъвършенстваме тази новооткрита свобода.

 

Тъй като азбуката на нотите и ритъма става по-позната, ние започваме да се сблъскваме с музикалния гений на вековете, докато се реем с оперна ария на любовта или изследваме дълбините с прочувствена факелна песен. Ние не само научаваме нотите, ние прилагаме нашия уникален глас към тези творения, докато ги оживяваме с живота си.  Ние участваме в акт на творческо участие. Независимо дали някой ни чува или не, ние знаем, че сме участвали в акт на създаване и красота, който подхранва психиката ни и разширява усещането ни за себе си.